Мълчание

Няма да пиша, докато най-сетне не се случи нещо, което да си заслужава писането.

Времето тече абсурдно бързо, месеците изтичат между пръстите ми като пясък и се чувствам като капка живак върху стъкло - животът се докосва до мен без да ми се случи.

Ако стане нещо хубаво, ще пиша.

Първи юли

Напоследък по ред причини нямам настроение и не ми се пише. Има такива моменти. Днес обаче е 1 юли. Това е хубав църковен празник, денят на Св. св. безсребреници Козма и Дамян. Честито на именниците. Освен това, тази сутрин разни хора осъмваха по плажовете, за да посрещнат Джулая с изгрева на слънцето.

Тазгодишният първи юли обаче влиза в историята с безпрецедентното повсеместно покачване на де що има цени. Това, което ме изнерви особено много, беше цената на тока. Първо щеше да скача с 19%. После моят “любимец”,  министър Петър Димитров, се запъна на 11%. Най-накрая си стиснаха ръцете на 13%. Уж. Щото енергоразпределителните дружества са три и трите си ни работят както си знаят. CEZ например държат на щат врачки, които да изготвят прогнозни тримесечни показания. Това неминуемо ще доведе до повишаване на цената на кафето и боба във всички райони, които се падат губерния на въпросното дружество. В цялата галимация има и нещо хубаво. Константин Шушулов от ДКЕВР обясни, че това щяло да стимулира гражданското общество да действа и да се интересува. Човек би казал, че всеки с достатъчно развит инстинкт за самосъхранение би дал мило и драго гражданското общество да не се интересува от него, обаче явно някои просто нямат такъв инстинкт. За EVN нямам никаква информация, но пък ние, които сме феодално владение на E.On. си отнасяме най-голямото увеличение, като същевременно периодично на някой си му заминава някой и друг електроуред, обикновено скъп, поради смущения в енергоподаването.

Ако се интересувате по колко и как ще плащате, прочетете тук за повече информация. А тук можете да сметнете каква сума евентуално ще платите следващия месец. Честито.

Dust in the Wind

Има моменти, в които човек се настройва екзистенциално и започва да си задава въпроси относно Битието, Живота, Вселената и Всичко останало™. И понеже по Z Rock цял ден ме черпят с Dust in the Wind, песен, която страшно харесвам, ви поздравявам с нея. Заповядайте

Още из рубриката “Градски реалности”

Доколкото схванах, това са хората, чиято е колата. Май бяха слезли или де да ги знам. Това е то да си сам във вселената. Можеш да си паркираш както си искаш и където си искаш, а що пък не и да си правиш каквото си искаш.

Малко по-нагоре по същия трото… пардон, паркинг:

Добре, айде да ми обясните защо? А?

Градски реалности - продължение

Варна. Лято. Море. Душата ви се е стегнала и решавате да се разходите по крайбрежната алея в Морската градина. Нямате никакъв проблем. Те ви я на алеята:

Градски реалности

Вървиш си съвестно по тротоара. И внезапно изпитваш неистова радост, че не буташ детска количка примерно. Ето така се паркира:

Хубав човек.

Тая котка!

Котката ми, мили хора, е тотално изкукало мъркащо създание. Както вече бях споделила, тя е ужасно злояда малка твар. Е да, ама вчера вече се притесних. Два дена не яде. Купичките й с храна пълни, даже едната я махнах, щото може и да се беше развалила от толкова престой, а то само обикаля около хладилника и реве. Вечерта вече ми писна. Сипах й от консервата “Darling”, онуй я гледа с подозрение и отстъпва назад. Взех едно месенце, подавам й, от ръката ми яде. Хващам я, слагам я до купичката й, тя отстъпва назад. Пак й подавам с ръка, пак яде. И по тоя начин си изяде цялата порция. Упражнението го повторихме днес сутринта… Ми не знам, просто не знам!

Овълчване

Вярвайте, писна ми. От простотията ми писна, от боклуците по улицата ми писна, от надупчения асфалт и разбитите тротоари, обладани от коли ми писна, от всичко ми писна. Не, не ме е ударило слънцето. Просто току-що преживях поредния културен шок. На кръстовището на “Пирин” до “Пикадили” светва зелен светофар и аз, заедно с една възрастна женица, тръгваме да пресичаме. В това време един бус изскача напред и се куква точно на пешеходната пътека. Колите зад него също дават напред и остава някакво малко местенце, през което да може да се мине. Тръгваме смело с жената, но бусът дава заден. Отскачаме. Тръгваме да го заобикаляме отпред, но и той тръгва напред. В него седи космат хуманоид, по всяка вероятност от мъжки пол, възраст - около и под трийсетте. Женичката му вика:

- Момче, да ни убиеш ли искаш бе?

- Да ти иба ма’ата! Ма’ата циганска да ти иба! Ай ш’ти иба ма’ата! В гъза ш’ти я иба!

- Съмнявам се, че имаш с какво - давам приноса си към сказката и аз.

- И твойта ма’а ши иба - опитва се да се изкара потентен хуманоидът. - Да та иба! И ма’ата да ти иба! Циганската ти ма’а да иба!

Тръгва, но продължава да виси от прозореца и да окрещява булеварда.

Хора, писна ми. Честно.

Буууу! 0.о

Призрак броди из моето работно място. Без майтап. Или най-малкото - полтъргайст. Дори за полтъргайста май почвам да съм съвсем сигурна. Значи, да обясня. Преди известно време или по-точно миналия месец, шефката ми седи и си работи на компютъра. Както си пише нещо си и той изведнъж прави “цък” и изгасва. Ей тъй. Мъчи се тя да го включи, натиска оттук, натиска оттам, но не, не пощява. Вика колегата. Започват да оглеждат ситуацията, решават, че трябва да се вика специалист. Не знам обаче как стигат до идеята да проверят контакта. Вижте сега. Контактът се намира зад един доста обемист шкаф, натъпкан догоре с книги. Единственият контакт в стаята. В него е включен разклонител, в който е включен компютърът. И така, изпразват някак шкафа, дърпат го и откриват, че щепселът просто е изваден от контакта и си лежи на земята… Всички кабели на компютъра се намират доста далеч от краката на шефката ми и тя няма физическата възможност така да дръпне някой от тях, че да извади щепсела от контакта зад шкафа. Единствения начин, с който би могла да постигне подобен ефект, е да легне под бюрото си, с крака си да захване кабела и да дърпа яко. Говорим ако е станало с крак. С ръка е още по-невъзможно. Не че не би могла да стане и да си издърпа контакта ръчно, но не и докато седи зад бюрото си и пише. Добре, писахме случая като един от Онези случаи и общо взето забравихме за него. До вчера.

Седят тримата ми колеги в кабинета си и си работят на компютрите. Внезапно компютрите им изгасват. И трите. Тръгват да гледат дали не е паднал някой бушон, чудят се какво по дяволите става и най-накрая случайно забелязват, че разклонителят, в който са включени компютрите, е изключен от копчето. Той не е от ония, които са с бушони или нещо подобно. Има “детска” защита, която се изразява в това, че ако му изключиш копчето, през него спира да тече ток и обратно. Само че това може да стане само ръчно, няма друг начин. Токов удар просто не може да причини подобно нещо. Взе да става доста мистично наоколо. Причината може би се корени в това, че се помещаваме в сградата на бившия партиен дом, а както знаем от историята, призракът на комунизма има навика да броди.

Диетите

или всички срещу Дюкан

Съчинение с елементи на разсъждение

(или иначе казано, творба без особена научна стойност)

От известно време голяма част от нежната половина на българското човечество е подлудяла по режима на хранене, пропагандиран от д-р Пиер Дюкан. По-интересното е, че той, режимът де, действа. Жените, подложили се на този начин на хранене, губят активно килограми и сантиметри, което, съгласете се, едва ли е толкова лошо. За незапознатите следва малко обяснение какво точно препоръчва Дюкан.

Цирк

Сериозно обмислям да дам котката в цирка. Поне да има някаква полза от щуротиите й. Ама много палаво същество! Ето например какви ги върши:

Бе какво да ви кажа…

Ама какво става?!

Значи, вчера искам да намеря една рецепта в блога си и като кликам на съответната категория, ми обяснява, че няма такъв линк. А аз знам, че има, по дяволите! Оказа се, че всичките ми връзки към всичките ми категории са се прецакали! Оправих това като ги сейвнах всичките отново. Добре. Днес се опитвам да си отворя Й. Оказа се, че не може, защото междувременно всичките ми url-та станали кирилски. Без изключение. Ама без. И на двата блога. Алтернативата ми е да седна и да почна да ги оправям едно по едно. А това не са една и две публикации, често са линквани една към друга… И сега връзките им не работят… И… Аааа, не! На нищо не прилича това!

Междувременно

Докато се боря с депресията и събирам сили да напиша нещо позитивно в блога си, да постна една картичка, която ми направи силно впечатление. Значи, за какво става дума. Демоде е да има два големи християнски празника - Коледа и Великден. Колко е хубаво, ако ги обединим. И ето гениалното решение, на което са се спрели в една китна софийска пицария:

Честито Рождество посред Великден? Да го бяха сменили направо с Весела Коледа бе!

Й2

Като стана дума за Й, че се сетих за нещо.

Й-то е особено опасна и нелечима явно болест, но тя води до някои, извинете, до някой тежки последици. Както вече споменах, думата “полицай” от известно време е множественото число на думата “полицай”. Да, съзнавам как звучи. Там е работата, че съм била в много дълбока грешка. Найстина. Единственото число на въпросната дума не е “полицай”, всъщност то е “полицаи”. Ако бродите из форуми няма начин да не сте се срещали с явлението. Най-често, пардон, наи-често то се изявява в подобен вид:

“Кои ще ми каже ,кой филми да гледам?”

Иначе казано, в момента тече неофициална езикова реформа, която цели пълната и повсемстна замяна на “И” с “Й” и обратно. Мйсля да вляза в крак с новата мода.

Така де. Коя съм аз, че да се цепя от колектйва?

Напоследък все по-често човек може да се натъкне на надпйс като “Не паркираи! Гараж!” Или по-конкретно, за да съм съвсем точна, един авер, Жоро, се сблъскал челно днес във въпросното послание. В този призив, ох, йзвйнете, в тозй прйзйв (трудно е, но не е невъзможно да се свйкне да се пйше така) йма допусната една правопйсна грешка. Правйлното бй бйло “Не паркйраи! Гараж!” Ето това вече е друга работа.

Найстйна мйсля, че е краино време да се вземат някакви меркй й да се узаконй сйтуацйята.

Й така, четете й плачете. Ето вй гй новйте правйла:

Там, където се чете “И”, се пйше “Й”. Това, което вй удря в главата с яростното прйсъствйе на “Й”, се пйше “И”. Пройзнася се “Кои са били тези патриции?”, но се пйше “Кой са бйли тезй патрйций”. Йскам да кажа, че новата форма за множествено чйсло е “ий”, тъи като така е навлязла в ежедневната пйсмена реч. Тоест, Чете се “патриции”, но въпрекй че трябва да се напйше “патрйцйй”, от уваженйе към новйте реформаторй на езйка, засега това нещо си остава “патриций”. Точно така, й първото “и” сй е “й”. Още на са почнали да го пйшат “й”.

Й така, не се отчваиваите, корабът потъва, но вода йма за всйчкй, не се блъскаите.

В заключенйе, на тая страна не й трябва нйто земетресенйе, нйто таифун, нйто някакво друго прйродно бедствйе. Но това е друга тема, по която ще пйша друг път.

Георгьовден

Честит имен ден на всички, които носят името на Свети Георги Победоносец. Дай Боже и на нашата улица най-сетне да изгрее слънце!

Тома - Crying in the Rain

Браво на Томата! Разкърти всичко снощи! \m/

Христос воскресе!

Да сте живи и здрави всички, да ви се паднат само борци, да са ви вкусни козунаците и да ви е сладък животът!

Ето ви едно красиво пожелание, което си открих в един руски блог:

Предвеликденско :)

Да докладвам. Купих си бели яйчица. От “Пикадили”, имаше много. Водят се “яйца от свободни кокошки”, хехе Купих си и боички. Купих си и пъдпъдъчи яйчица! Днеска, живот и здраве, ще боядисвам! Купила съм си и мая за козунаците. Възнамерявам да се сдобия и с един австралийски шираз за Великден. Предния път страшно ми хареса това вино! А! Стафиди! Да не забравя да купя стафиди за козунаците! Бе изобщо понякога животът е хубав!

Рецепта на деня:

Козунаци

Мой стих

Ей това ситното ми напълни душата снощи

Кратко абсурдистанско

Взе да става все по-забавно.

След като седалищните части на Румен Петков най-сетне освободиха уютното министерско кресло, най-връхната точка на тялото му, известна още и като глава, ще се заеме с воденето на преговори за състава на ремонтирания кабинет. Дали има нещо нередно в това? А, що бе, що да е нередно? Нали сме статисти в боливудската продукция “Алиса в Страната на Абсурдите”?

В същото време панайотките, които напуснаха НДСВ, несъгласни с коалицията на партията си с БСП, както и поради непреодолими политически различия с червените, предлагат на Станишев ако НДСВ не му вържат за новия кабинет, те да му помогнат с каквото могат. Бла. Ми no comment.

Й

След раковото заболяване “незнам”, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напоследък се е появил нов тумор. Става дума за явлението “Й”.

“Обичам те” feat. Тома :D

Ето как се прави интелигентен чалга-гавър!

Closed

От известно време се каня да пиша за нещо, дето просто не знам как да формулирам. Първо, че темата е банална до втръсване и поради това не е особено интересна, а второ - какъв точно би бил смисълът е неясно. И все пак не мога да спра да се удивлявам на авангардния начин, по който се решават проблемите в тази китна страна.

Публиката иска да яде

Преди години в мен се зароди спонтанното желание да изучавам психология. По една или друга причина не го осъществих и сега ужасно много съжалявам. А можех да напиша многотомния си научен труд, посветен на стадното поведение на тълпата…

Трудът краси човека?!

Да бе, да…

Ако по едно нещо няма и не бива да има разногласия, това е постулатът, според който мързелът е най-естественото състояние на човека. Хората, които твърдят, че обичат да работят, трябва да бъдат затваряни в здравоукрепени тъмници и да не ги пускат навън. Това е положението.

Малко празни думи

Напоследък ми остава малко време за писане, а да каже човек, че няма за какво толкова да се пише – не може. И блогът ми липсва. Надявам се и аз на него да му липсвам. Щеше ми се да наруша мълчанието си с нещо забавно и приятно, с Music Idol 2 да речем. Не върви обаче да пиша за кастингите, докато се случва каквото се случва.